Честно казано на фона на инфодемията, свързана с войната в Украйна, психозата около цените олиото и цялата гняс, която бълва фейсбук с особена охота приех поканата от моя добър приятел инж. Стефанов да се разходя до Русе и видя отблизо
първият обновен локомотив на Родопската теснолинейка.
В ремонтния завод в дунавския град бяха организирали специален ден, в който всеки желаещ можеше да се запознае отблизо с „Малкият локомотив с голямо сърце“. Използвам това сравнение не случайно – от една от страните на машината е
нарисувано огромно червено сърце
под стилизирания маршрут, който влакът изминава от Септември до Добринище.
Напук на ситуацията наоколо, да видят локомотива бяха дошли хора от цялата страна и от всякакви възрасти – възрастни железничари, ученици от ЖП училища, влюбени двойки… да не ги изброявам. И разбира се трябва все пак да спомена
малкия Теодор,
който имаше имен ден и носеше жепейска шапка. Дядо му ми обясни, че всеки ден посреща и изпраща влаковете на гарата в Русе. А като на шега инж. Стефанов извади изработения от него модел на
локомотива в мащаб 1:87.
Ето и малко любопитни факти. Старият локомотив е наречен „Баба Яга“, новият след преобразяването – Снежанка. Ремонтът му отнема 15 месеца в единствения в България такъв завод в Русе. Сменени са всички системи и агрегати, оборудван е с нови камбани. От стария локомотив е останала само рамата.
Съвременният дизелов двигател е екологично чист.
И в епохата на дигиталните технологии в реално време чрез сензори се предава към отдалечени сървъри състоянието на агрегатите. Има и видеонаблюдение. Максималната скорост от 60 км в час е запазена, но самото трасе на движение не позволява достигането ѝ.
