Да си
фотограф във Варна
със сигурност означава поне едно нещо – басейн „Приморски“. През 20- годишната ми практика на фоторепортер и привърженик изцяло на
репортажната фотография
за мен това място винаги е било магнетично. Привличало ме е със с мястото му край морето, със своята история и най-вече с
живота, който буквално „ври“ там.
Казвам буквално, защото в басейна водата си „почива“ само в тъмната част на денонощието. През останалото време, като изключим санитарния час между 13 и 14 часа на обяд,
там варненските плувни клубове тренират своите състезатели.
Няма да скрия, че причината да направя този репортаж, е че отскоро в клуб „Астери“ плува исинът ми Симеон.
Затова си намерих „извинение“ отново да вляза вътре и да направя тези снимки,
изпълнени с емоция
Разбира се, за цялата „картинка“ много ми помогна и студът. И през двата дни, в които направих снимките – късно вечерта и рано сутринта
температурата на въздуха беше около нулата,
факт, който използвах да подсиля ефекта на водата, която през цялата година е 27 градуса по Целзий.
За мое щастие вторият ден, в който снимах макар и мразовит, се оказа достатъчно слънчев, че да се получи заигравка със светлината…
