Левски!
Само да произнесеш името му и усещаш страховитата му сила, да настръхнеш чак. Та в тия смутни времена на пандемия, зелен сертификат, скъпи ток, вода, краставици и олио, ето още една година от предния 18-ти или 19-ти февруари се изниза и отиде в историята. А защо 18-ти или 19-ти. Ами защото все още на много места паметта на най-великия българин се отбелязва или на единия или на другия ден.
Левски!
Той е паметникът във Варна. Измит и излъскан от Веска и Радка, озеленителки в Морската градина.
Левски!
Той е портретът, рисунките, цветята, дори и зелените жилетки на децата и възрастните, които са дошли да изразят почит в Морската градина.
Левски!
Той е Човекът, за който знам, че дори и да беше жив днес пандемията и зеленият сертификат, цената на тока, водата, краставиците и олиото нямаше да имат никакво значение за каузата му.
Левски!
Той е вдъхновението и надеждата за всички тези, които се прекланят пред подвига му в деня на неговото Обесване. На 18-ти или на 19-ти февурари. Защото няма значение. Дали е 18-ти или 19-ти. Пред паметта на Левски може да се поклониш винаги.
