Като фотограф от Варна
и като фотограф на МУ-Варна
има моменти, в които изпитвам изключително удоволствие да върша работата си. Точно един такъв момент бяха и снимките на регата „Трети март“, в която взеха участие
и няколко студенти от университета.
„Трети Март“ се слави като най-старото ветроходно състезание в България, част от държавното първенство за лодки Ял 6. Провежда се всяка година във Варненското езеро по случай националния празник и дава старт на ветроходния сезон.
Тази година то се проведе за 64-ти пореден път. И заради името, и заради вида на лодките, и заради мястото на което се провежда и заради датата
още в първите минути, в които започнах да снимам
осъзнах, че това е едно изпълнено с много емоции състезание. Разбрах, че това е регата, в която да участваш е повод за истинска гордост.
осъзнах, че това е едно изпълнено с много емоции състезание. Разбрах, че това е регата, в която да участваш е повод за истинска гордост.
За снимките аз се включих от втория ден – 02.03.2020 г. Още в 9:00 сутринта в яхтклуб „Бриз“ на брега на езерото 20-те екипажа участници, сновяха напред-назад в трескава подготовка. Някои носиха мачти, други платна, трети – рулове.
Имаше и готови, които пиеха кафе, дърпаха блажено от цигарите си
и си шушукаха за инцидента от предния ден,
когато една от лодките се беше обърнала с мачтата надолу. Слава Богу без наранявания и само с един загубен мобилен телефон.
Като цяло усещането беше за безвремие, което се дължеше на
безветрието…
Липсата на вятър по време на регата дори и за опитните ветроходци е истински ужас… Съдийската лодка и обслужващите катери стояха закотвени на пирса,
а флаговете, служещи за сигнал показваха отлагане
и задължителни спасителни жилетки.
Все пак, лека полека всички лодки излязоха в езерото. Също и съдийската лодка, а аз, благодарение на Явор Колев от клуб Ултрамарин и главния съдия Росен Марангозов имах възможността да плавам
на моторна лодка, управлявана от Асен Атанасов.
Оттук нататък започна и истинското усещането за регата… Почти час обикаляхме с надуваемата лодка и докато Асен очакваше съдиите, разставяше вехи или просто минаваше покрай лодките
аз успях да направя снимки, които улавяха духа и емоцията на случващото се.
Липсата на вятър и очакването на начало на гонките, което не се знаеше кога ще се случи, пораждаше непрестанни шеги у екипажите.
Някои се занасяха, че това е едно напрегнато мързелуване, други се възползваха да тренират, трети… просто лежаха в лодките и се наслаждаваха на топлото време. През това време на съдийската лодка
непрекъснато се следеше времето и скоростта на вятъра
След почти 2 часа безделие вятърът излезе. За минути ситуацията се смени. Съдиите раздадоха бързи заповеди. Двете надуваеми лодки бързо определиха маршрута на състезанието. Екипажите се насочиха към старта. Съдийски сигнал и гонките започнаха. Екипажите се състезаваха. Безвремието изчезна. А аз усетих регатата…
