За разлика от другите ми репортажи на тази страница, този изцяло има един доста по-личен характер и няма нищо общо със сватбената фотогафия, а още по-малко със сватбената фотография във Варна. Всъщност в тази публикация най-често срещаната дума ще бъде Амбелино.
Като фотограф във Варна
Амбелино винаги съм го свързвал с тортите от тази марка. Затова преди да започна да пиша тези редове, нарочно написах ключови думи „Амбелино-Асеновград“ в Гугъл и за моя изненада отново на първо място изскочи информация за тортите. Едва, когато
свързах Амбелино с пленер, открих това което търсех.
И така, точно този национален детски пленер по изобразително изкуство, който се провежда в Асеновград всяка нечетна година, се състоя и тази на 29-ти и 30-ти юни за 17-ти път. Носи името на едноименния квартал в града. И тази година в него участва моята майка ми Маргарита Момчилова заедно със сина ми Симеон и племенницата ми Дария. Първият фестивален ден включваше откриване на няколко изложби, включително и тази на преподавателя по изобразително изкуство Георги Коройчев, организатор на пленера, по случай 80-годишния му юбилей и премиерата на втората му книга „От извора“. През това време аз реших да „хвърля“ едно око на Асеновградските улици и да направя малко „стрийт“ фотография.
Огромен графит, изобразяващ момиченце, което кара колело,
нарусиван на калкана на кооперация беше първото нещо, което привлече вниманието ми.
Именно натам се насочих първо и докато вървях срещу мене изскочи една тъмносива котка, която свирепо
съскаше срещу мен. И естествено си спечели снимка.
Цветните стълби встрани от библиотеката,
също бяха увековечени на кадро.
Разбрах, че са в този вид от няколко години и са любимо място на малки и големи за снимки.
Разбира се имаше и хора, които недоволстваха, че в долната им част отнякъде непрекъснато се стича вода.
Докато чаках да мине откриването на изложбата, времето взе да напредва и слънцето да слиза все по-надолу. Естествено като
фотограф, специализирал се в репортажната и документалната фотография
за мен няма нищо по-скучно от един залез (може би изгревът е само по-скучен), колкото и нюанси на червеното и оранжевото да има. Затова реших да снимам
силуети на хора на фона на залеза.
Ненадейно, на това хубаво осветление, или както ние му викаме „златен час“, на площада майка и нейната дъщеричка си играеха със сапунени мехури и с тяхното куче, което непрекъснато се изправяше на задните си лапи и така ходеше в стремежа си да захапе летящите топки. В крайна сметка осъзна, че те падат сами долу на земята и спря да прави смешни акробатики.
Връщането ми към сградата на библиотеката след няколко минути ме изненада с нов сюжет. Този път залязващотото слънцето се отразяваше в прозорците на сградите и създаваше усещането за нещо нереално. Което разбира се се превърна отново в снимка…
На другия ден фестивалът продължи със същинската си част. След около преход от около 2 км от хотел „Ник“ до старото училище „Свети Георги“, което се намира до едноименния храм в квартал „Амбелино“. Именно дворът на някогошното школо, което
е първата сграда построена по план като такава
приюти участниците на пленер Амбелино. Пленер, който завърши с голяма изложба. Пленер, за който разказът естествено преминава от текст в снимки… Но преди това няма как да не отбележа ролята на дъщерята на Георги Коройчев
Диана, която освен че участва във фестивала като преподавател по изобразително изкуство се беше нагърбила с цялата организация по посрещане, настаняване и изхранване на делегациите, а редом до нея бе и съпругът й Илко.
