Ако днес Алеко Константинов беше жив и трябваше да опише събирателния образ на Бай Ганьо, най-вероятно първо
щеше да го изписва като Бай Ганио,
защото сегашният герой освен всичко друго е и неграмотен. Та той, модерният, герой със сигурност щеше да е в ръка с телефон, готов да заснеме всичко, което му се струва интересно и веднага да го публикува да трупа лайкове… Независимо дали нещото, което снима въобще се вижда на снимката… Важното е да бъди първи. Бай Ганио много вероятно да е и представител на нежния пол. Със завити на 360 градуса мигли. С маникюр достатъчно дълъг, че да
не може да бръкне в жлеба на банкомата и да си вземе кредитната карта.
Бай Ганио е вероятно щеше да е и морна, прехвърлила 50-те жена, с увиснала долна джука, готова да предава онлайн от мястото на събитието…
Ама май отдалече започнах това #есе. Затова, да изоставим лиричното отклонение за съвременния Бай Ганио и да се пренесем в света на действителността.
През 20 годишния ми опит като
фотограф във Варна
съм запомнил едно – август, месецът на отпуските, е най-скучния откъм сюжети. Общо взето той се изчерпва с емблематичните събития като Панаир на занаятите, Любовта е лудост и разбира се пристигането на Ориент Експрес, всичките еднакво скучни като месеца. Та точно този легендарен влак увековечен от Агата Кристи в романа ѝ „Убийство в Ориент Експрес“, пристигна на 27.08.2019 г. на Трети коловоз на гарата във Варна. Естествено със закъснение, все пак нали сме в БГ. Е, дали вината този път е на Бай Ганио, не е ясно. По интересното е, че
пътуващата атракция беше посрещната от огромна тълпа,
каквато не си спомня досега. В голямата си част тя бе в състав от превтасали морни граждани („Експрес“-ът закъсня с час и кусур), тръпнещи да видят това неземно чудо и тресящи се от нетърпение да го заснемат лично на тилифоните си… А срещу тях бяха минимум 10-на служители на
жандармерия, опитващи се да ги озаптят и все пак да опазят
91-мата пътници от 15-те вагона на „Ориент“-а, платили по 8000 евро за да се возят от Париж до Истанбул.
Разбира се, за да не избива на хейт публикация, искам да споделя, че сред множеството въоръжени с телефони хора, готови на безумни жертви, за да снимат,
имаше и много млади, които за първи път виждаха влака,
семейства с деца, туристи които културно изчакаха реда си, за да се доберат до трена. Така да завършим по в духа на Алеко…
