Петко льо, командирине…
Така започва песента, посветена на един от най-великите, а защо и не най-великия хайдутин на България. Когато чуя тази песен или мелодията й, в мен винаги трепва нещо, а и предполагам, че не само с мен е така. В съзнанието ми веднага изплува образът на великия
Васил Михайлов, който се превъплъщва в ролята на Големия Българин.
За щастие, като фотограф от Варна, със съвсем малко усилие от моя страна мога да се докосна до паметта на „капитанина“. Неговият гроб се намира на Старите варненски гробища. Отделно в негова чест площад „Тракия“ във Варна е издигнат огромен паметник.
Та ето така, на 7 февруари 2020 година, реших да отделя час от забързаното ми ежедневие и да понаправя малко снимки на ритуала, посветен на 120 години от кончината на този истински българин,
чието име с гордост нося и аз.
Военният ритуал и заупокойната молитва традиционно събраха десетки граждани – и млади и стари. Истинска атракция бяха няколко дружини от истински патриоти
облечени като хайдути – с ямурлуци, потури и въоръжени с оръжия и ножове
След като завърши официалната част група гайдари, също облечени автентично, огласиха ефира с мелодията на песента, посветена на Капитан Петко.
На тържеството присъства и
дядо Марин Маринов, на 99 години,
който е истинско доказателство, че когато си патриот в сърцето възрастта няма значение…
