Когато си фотограф и не можеш да стоиш вкъщи заради карантината
съвсем нормално е да станеш в 6:00 в неделя
и да отидеш да снимаш. Та така, съвсем в реда на нещата, ден пореден от извънредното положение, ето ме на плажа в Аспарухово, в местността
„Карантината“.
Слънцето току що е изгряло и оранжевите му лъчи обливат брега. Не е топло, но не е и студено. По това време обикновено тук е доста оживено – рибари приготвят лодки, хора разхождат кучета, други тичат за здраве. Но днес, явно повечето спазват призива да си стоим вкъщи.
Но все пак сезонът си е сезон и рибарите няма как да не излязат в морето – това е поминъкът им. Повечето са групирани по двойки в една лодка. Чевръсто я избутват във водата и до минута-две вече са на достатъчна дълбочина,
за да запалят извънбордовия двигател и да се отправят към мястото, където са хвърлили мрежи.
Има и такива, които тепърва излизат да заложат мрежи за по-късно през деня…
Селището в района е известно със своя морски стил и романтика. Всяка една от 60-те рибарски къщичка си има свой индивидуален стил и история, носи своя емоция и настроение. Естествено няма как да не спомена
Ярослав Бойчев, заместик-председател на рибарско сдружеие „Карантината“.
За съжаление той днес няма да излиза в морето. И не заради заразата… Предния ден, докато е във водата дъното на лодката му се пробива и започва да се пълни с вода. С много усилия и късмет морският вълк успява да се прибере, но днес е
зает с ремонт да запуши пробойната – всеки престой на брега е пробойна и в семейния бюджет.
Лодките постепенно се прибират с улова си, който в тези месеци е предимно от кая. Има и карагьоз. Сега следва разплитане на мрежите.
Разговорите са предимно шеговити – така работата е по-лека, а за коронавируса нито някой мисли, нито някой го споменава.
В мрежите им са попаднали и доста скорпиди.
Риба, която има отровни шипове по цялото тяло, чието убождане е доста болезнено. Обезвреждането ѝ е сложна и внимателна процедура.
При грешка при почистването им, все още живия скорпид пуска отровата си и предизвиква изключителна болка.
Още с пристигането на първите рибари на брега от няколко страни, сякаш досега скрити в храстите, започват да пристигат хора, любители на морските деликатеси. Оформя се импровизирана опашка (на два метра разстояние един от друг) и първите килограми
от кая и карагьоз заминават към тигана.
Е, време е вече да пристъпим и към останалата част от фоторазказа…