Измислянето на заглавие е ключов момент за всеки автор (независимо дали е писател, художник, фотограф…). А за този фоторепортаж, посветен на
Конски Великден 2020
по-подходящо заглавие би било „2 коня и 3 каруци“… Това разбира се съвсем не е критика към организаторите на традиционните кушии за Тодоровден в село Болярци край Аврен – напротив, те се бяха постарали празникът да бъде отбелязан както трябва и участваха с цели 4 коня.
Просто с всяка година
местата, където се организира празникът и участниците в него намаляват.
Причините са много и все известни, затова няма нужда да ги изброявам. И все пак, да не оставям горчив привкус от началото на този мини разказ с много снимки да започнем отначало…
Село Болярци е разположено на югоизток на няколко километра от
село Аврен. В него Тодоровден е голям празник и по традиция собственици на коне и каруци се събират всяка година, за да го отбележат. И така, ден преди най-женския празник – на 07.03.2020 г. около 10-на коняри със своите каруци се събраха край трафопоста в началото на населеното място.
Всички бяха от околността. Пиеха бирички, пушеха цигари,
а някои, предимно по-млади нервно смучеха енергийни напитки сякаш предстоеше състезанието на живота им.
Никой не бързаше за никъде. Цялата атмосфера се допълваше от миризмата на конски изпражнения. С две думи
селска идилия, която би предизвикала носталгия у всеки на моята възраст.
По някое време се появи и героят, който използвах за заглавие на този фоторазказ. На огромен, а като казвам огромен – наистина огромен кон се появи Алиса, облечена подобаващо с костюм на жокей и каска.
Веднага казах на 10 годишния ми син Симеон, който ме придружаваше:
Виж тази кака, тя сигурно е на 12, а виж как язди!
Е, оказа се че съм посбъркал малко. Алиса се оказа на 20, от Москва. От 5 години е в България и понастоящем е студент във Варна.
Малко преди 12:00 на обяд всички каруци и коне, водени от гайдар и акордионист, се изтеглиха към поляната зад Стопанския двор, където се проведоха надбягванията.
Една кушия с каруци и една кушия с коне. Всичко продължи доста по-кратко отколкото суетенията преди това, защото както споменах и по-горе
участниците и в двете надбягвания се брояха на пръсти.
След това празникът продължи традиционно на маса…
