Ако се чудете защо направих тази фотосесия – отговорът е прост. Преди 20 години започнах работа като
фотограф във Варна
и по-точно като фоторепортер за различни издания, предимно печатни – вестници, списания и разбира се пресфото агенции – Импакт прес груп, Асошиейтед прес, АФП, ЕПА и други. А това, което най-много винаги съм харесвал на работата ми е било, че
всекидневно се срещам са различни хора и попадам в различни ситуации.
Ден с ден не си приличат. Така за първи път се срещнах с Алекси Иванов. Тинейджър от Аспарухово, който въоръжен в ръка със спрей, обикаляше из квартала, намираше изоставена и ръждясала разпределителна кутия, реставрираше я и рисуваше
върху нея причудливи същества – хора, животни, растения…
Тогава фейсбук още не съществуваше, а интернетът беше в бебешките си години… Затова точно такива стрийт артисти контактуваха по между си лично. Ето така
ходожникът Виктория Георгиева и Алекси Иванов се запознаха
и започнаха общи начинания. През години рисуваха заедно на най-различни места – трафопости, кутиии, стени, колони, вълнолома и какво ли още не. А аз, колкото и да ги снимах, изкуството, което сътворяваха винаги ме привличаше и впечатляваше. Причината е ясна – лесно разпознаваем стил, чисто и в повечето случаи
бунтарско послание.
Затова и когато ми се обадят, че рисуват винаги трепва нещо в мен…
Та ето така стигнахме и до снимките на Вики, която се свърза с мен. И понеже наскоро снимах Алекси и неговите рисунки, доста са зачудих как да постъпя и реших, че при снимките на Вики по добре е да наблегна
на портрета и душата й – такава, каквато я познавам – художник, професионалист, талант.
Конкретния проект, с който се беше захванала беше да нарисува Леа Иванова. Рисунката, която сега окрасява вълнолома, тряба да послужи за илюстрация към книга, която предстои да бъде отпечатана от издателство „Сиела“. Тя е посветена на жените бунтарки от България. И докато
Вики разказваше разпалено коя е Леа
и как възнамерява да разкаже за характера на певицата в рисунката си, Вики сякаш описваше и част от себе си – силна, артистична, с характер и почерк. Тя ту спираше да изпуши по някоя цигара, гледайки втренчено това което беше нарисувала, ту притичваше енергично носейки различни по цвят спрейове, сякаш да не си забрави идеята…
Чадърът като диня…
Динята е неин идентификатор. В почти всяка рисунка младият художник влага по някакъв начин диня. Артистичният псевдоним Mouse също е под формата на диня, има и татуировка диня. В деня на снимките тя беше разтворила огромен чадър като диня,
закрепен в бутилка от минерална вода,
който пазеше сянка от жаркото слънце на… купчината спрейове, защото от високата температура както тя се изрази се прецакват.
Mouse, всъщонст малко се притесняваше в началото по време на снимките, затова се наложи да включа няколко тайни оръжия, които използвам винаги, когато работя, особено в моята
сватбена фотография.
Отдалечих се на определено разстояние, за да я оставя насаме с нейната русинка. Така исках да уловя онзи интимен момент между художник и творба. Кротко зачаках, без по какъвто и начин да се натрапвам.
Репортажният ми и ненатрапчив стил на снимане
както винаги заработи безотказно. Вики се отпусна, спря да мисли за мен и ето нейната истинска история в снимки пред вас…
