Като
фотограф от Варна
много често имам огромната привилегия да снимам уникални неща, които не може да се видят никъде другаде в България.
Едно от тях е
маратон Галата-Варна,
който тази година може би трябваше да се казва Карантината-Варна, тъй като за първи път в 79-годишната история на най-старото плувно състезание в страната ни стартира имено от тази местност в кв. Аспарухово.
Целта на този пост в никакъв случай няма новинарска насоченост – победителите отдавна се знаят – във времето на фейсбук всеки втори на мястото на събитието отдавна се е опитал да бъде репортер и фоторепортер. Но, такива са времената. Новините се разпространяват бързо.
Затова, още от първите снимки, когато направих в деня на маратона – 04.08.2019 г. знаех, че искам
снимките да са по-различни.
Исках те
да пресъздават емоция.
Да накарат зрителя да усети тръпката на състезателите по време на подготовката, старта и финала, тежестта и отговорността на организаторите, интересът към събитието на публиката.
Затова реших да постъпя така, както когато правя
сватбена фотография във Варна.
Концентрирах се не върху това, което се случваше пред мен, а по-скоро върху
взаимоотношенията между хората.
Наблюдавах, как плувците дновремено се конкурираха и си помагха, как хората заети с цялата административна дейност се стремяха да бъдат перфектни и да осигурят безопасност на всички по четири километровото трасе за да се превърне и този маратон в един празник за Варна.
И няма как да не спомена и основния повод все пак да снимам маратона. В него взе участие един бъдещ фармацевт от МУ-Варна – Арсений Бекетов, който изпревари точно 263-ма от всичките 268 плувци, скочили на старта…
