Да бъдеш фотограф във Варна
е доста трудно, тъй като това може би е една от най-разпространените професии. Затова съм изключително благодарен на Биляна Узунова, майката на абитуриента Никола, на когото тази истинска история е посветена. Оказа се, че тя доста време е отделила, за да проучи работата ми и да се обърне към мен и ми повери тази отговорна задача – да запаметя спомените от Деня на Никола Узунов. И тъй като писането не ми била най-силната страна, просто споделям с вас нейната реакция, когато тя получи снимките и какво ми написа (когато й писах, че снимките са готови, й казах само да не се разплаче):
„Прав беше – плаках! От щастие! Отново съпреживяхме всичко и усетихме цялата емоция! Поклон за неповторимият талант!
Думите не стигат да ти кажем какво точно изпитахме като видяхме всички снимки.
Усетил си всеки един от нас и си го запаметил в най-автентичната емоция! Още веднъж ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ от всички ни! Всичко е съвършено!“
И преди да пристъпим към снимките да споделя още нещо. Водещата снимка от абитуриентския бал на Никола за публикацията е избрана съвсем нарочно. Никола е един от най-високите абитуриенти, които съм снимал някога. Естествено в това няма нищо лошо, дори през повечето време благородно му завиждах. За нещастие или за щастие в деня на бала му дъждът почти не спря. Затова се наложи някои от снимките да ги правим под шатрите на морска гара. Е, нямаше как да направя тази снимка, в която главата му почти цялата се скрива от тавана на шатрата – един малък детайл към неговата история.
