NIKON Z 50 В РЕАЛНИЯ СВЯТ – NIKON Z 50 IN THE REAL WORLD

Nikon Z 50 l в ръката ми…


Здравейте! Това е ревю на Никон З 50 – най-новия член в безогледалния свят на японската марка. В РЕВЮТО СПОДЕЛЯМ СВОИ СУБЕКТИВНИ МИСЛИ И ВИЖДАНИЯ ОТ МОЯТА ГЛЕДНА ТОЧКА НА ФОТОГРАФ И ПРИВЪРЖЕНИК НА РЕПОРТАЖНАТА ФОТОГРАФИЯ. РЕВЮТО НЕ Е СПОНСОРИРАНО НИТО ОТ ПРОФАЙЛД, КОИТО МИ ПРЕДОСТАВИХА КАМЕРАТА, НИТО ОТ ФОТОПАВИЛИОН. ЗА ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ, МОЛЯ ХАРЕСАЙТЕ СТРАНИЦАТА МИ ВЪВ ФЕЙСБУК ТУК:

https://www.facebook.com/vipphotobulgaria/

ПОСЛЕДВАЙТЕ МЕ ВЪВ ФЕЙСБУК ТУК:
https://www.facebook.com/petko.momchilov

ПОСЛЕДВАЙТЕ МЕ ВИ ИНСТАГРАМ ТУК:

https://www.instagram.com/petkomomchilov

Като фотограф от Варна почти от десетелетие през 20-годишната ми кариера снимам с

фотоапаратите на Никон

През 2011 започнах с един много успешен, но и много критикуван модел – D7000. След това преминах на D750 и D7200, които през 2019 замених с Z 6 и D500. Малко след това на пазара, в края на 2019-та се появи и

Nikon Z 50 – безогледален фотоапарат от серия „Z“.

И като към всичко ново на Никон, нямаше как да не проявя интерес. За щастие Профайлд – представители на Никон за България, чрез Фотопавилион – Варна ми предоставиха новата зетка за тест в продължение на няколко дни. Снимките от двата репортажа, които направих, може да разгледате малко по-надолу.

Основният въпрос, на който исках да си отговоря беше:

Възможно ли е този малък фотоапарат да бъде надеждно използван за професионални цели?

Изходжайки от факта, че снимам паралелно с

Z 6 и D500 – невероятната надеждност и удобство и сигурност,

използването на Z 50 в реални условия с професионални цели излеждаше доста висока топка. Още от самото начало на излизането на модела същият беше определен по-скоро като любителски. Но дали в действителността е такава?

Но да започна поетапно, без да се впускам в подробности. Скучни ревюта на спецификациите на този апарат може да намерите на поне 100 места в интернет.

Автофокусът на Nikon Z 50, бих го определил, като уникално добър

сравни с върха на сладоледа D500. За няколко дни „изщраках“ над 1000 снимки в различни режими и в различни ситуация и смело мога да кажа, че моментите, в които автофокусът не сработи сe броят на пръсти и то вината за това беше изцяло моя.

Т. нар. автофокус по око – eye AF работи брезпроблемно,

със Z обективите, които в случая бяха 16-50 и 50-250, както и с F-серията и FTZ адаптора. Всъщност този режим не бих го определил като най-използван, а по скоро бих го определил като „екстра“. В реалния свят значително по-често се аз използвам зоновия следящ фокус

и т. нар. фокус за проследяване на обекта – subject tracking,

който бих определил като заместител на 3D tracking в света на ДСЛР-ите на Никон. Всъщност, точно този режим работи абсолютно безотказно и „не изпуска“ и за миг обекта, който проследява.

Nikkor F 85/1.8@2, ISO 2000, 1/1000, следящ фокус – Дъщеря ми Анелия тича срещу мен. Всеки, който ползва този обектив, знае колко е трудна е тази ситуация.
Nikkor 16-50@16, ISO 640, 1/800, фокус по око – Шествие за Богоявление

Nikkor 50-250@7.1, ISO 560, 1/800, следящ фокус – Линейните бягат срещу мен. В поредица от 7-8 кадъра всички са на фокус

За съжаление обаче, както при Z 6/7, така и при Z 50 не е налице фабричен бутон за привключвена на различните режими на фокусиране. За тази цел

може да се програмира т. нар. „бързо меню“,

което изскача при натискане на бутона „i“, или да се използват двата функционални бутона или за стартиране на видео. На мен най-удобен за целта ми се стори бутонът Fn2, макар че при вертикален кадър се достига малко по трудно от Fn1.

Функционалния бутон Fn2 го програмирах да сменя режимите на автофокус, както при D7200, D750, D500
Бутонът за смяна на режимите при D7200 – намира се на възможно най-удобното място и инстинктивно се натиска с палеца на лявата ръка.


Изображението от DX 20-мегапикселовия сензор

съвсем спокойно мога да определя като перфектно – на нивото на D500,


с изключително ниски нива на шум и голям динамичен обхват. Нито за миг обаче не трябва да забравяме, че все пак Z 50 си е „кропка“ и няма как да се сравнява нито един от ДСЛР апаратите, които са с FХ сензор що се отнася до снимки при ниска осветеност.

Електронният визьор

е най-ключовата част не само на Z 50, но и на която и да е друга безогледална камера, независимо от марката. Причината е, че без визьор просто няма как да снимаме. В това отношение

визьорът на Z 50 мога да определя като превъзходен и сравним с този на Z 6/7,

въпреки че точките тук са 2,36 млн срещу 3,2 млн при по-големия „брат“. Всъщност аз така и не усетих разлика кога снимам с Z 6 и кога Z 50, освен физическата. Разбира се трябва да се имат някои неща предвид, когато сравняваме електронен визьор с оптичен. Схващането, че се вижда готова снимката предварително всъщност не е съвсем правилно. Да кажем, че

през визьора се вижда изображение много близко до това, което ще е на снимката,


а причината не е във фотоапарата, а човешкото око и околната светлина. Обяснението е просто – колкото по светло е навън, толкова по-тъмен изглежда изображението в електронния визьор и обратното – колкото по-тъмно е навън, толкова по-светло изглежда изображението във визьора. Затова е

необходимо малко време за „свикване“ с това явление. На мен лично ми трябваше около седмица,

след което сведох грешките в експозицията до минимум.

Ергономичността на Z 50 и управлението на менютата е на нивото на Z 6 и ДСЛР-ите. Независимо че самото тяло е малко и леко, то е доста удобно за работа. Тук инженерите от Никон са решили да преместят бутоните за преглеждане и триене отдясно, а също така и врътката за различните режими. Така на практика всичко е достъпно само с една ръка – дясната.

Няколко часа снимане ми бяха достатъчни за да свикна дотолкова с тялото, че да достъпвам всичко необходимо, без да свалям око от визьора.

Nikon Z 50 срещу Z 50. Всички бутони и врътки на по-малкия „брат“ са вдясно, отляво се превключват само режимите на монитора и електрония визьор.
Отляво надясно – D500, D7200, Z 6, Z 50. На дъната на телата си винаги залепям предпазна лента срещу надраскване, която разбира се често трябва да се сменя.


FTZ адаптера и F-маунт обективите работят на нивото на ДСЛР!

Опасенията ми, че тялото е малко и няма да е удобно бяха излишни.

Причината донякъде е и в конструкцията на самия адаптер, който не изцяло кръгъл, а в долната част е четвъртит и има място за завиване на статив. Всъщност, точно когато се завие F-маунт обектив

адаптерът ляга удобно в лявата ръка и създава необходимия баланс

По време на тестовете използвах твърдите 20, 35, 50 и 85 милиметрови обективи от G серията на Никон на бленда 1.8.

Nikon Z 50 и Nikkor 70-200/2.8 с FTZ адаптер. Независимо от големината, адаптерът ляга много удобно в лявата ръка и се постига необходимия баланс.

Е, няма как да си изкривя душата –

и петте изброени обектива работеха безупречно,

а снимките на които нямах фокус бяха заради грешка в зад апаратното устройство.

От фотопавилион Варна ми предоставиха „зетката“ с двата бектива – 16-50 и 50-250.
Първият има зрителен ъгъл като обектив 24-75, монтиран на ФХ тяло, а вторият – съответно 75-375. И двата обектива бих определил като „светлослаби“, но пък резки, с приятно цветопредаване, микроконтраст и сравнително бърз автофокус.

За разлика от F-mount обективте, при тези двата забелязах, че режимът на т. нар. фокус по око и фокус по лице работят осезаемо по-добре от F-маунт обективите. А затова как се представиха в реални условия – малко по-надолу.

Nikon Z 50 с Nikkor 16-50/3.5-6.3 и Nikon D750 Nikkor 24-70/2.8

Друг интересен момент беше използването едновременно на единия и другия вид обективи. Оказа се, че един FTZ адаптер е недостатъчен, защото ако сменяш Z обектив с F, трябва първо да сложиш преходника, а след това обектива, което води до излишно бавене.
Батерията на Z 50 за мое съжаление


е различна от тази на добре познатата, използвана в Z 6/7 и доста ДСЛР-ите.

Капацитетът й е 1100 MaH. За 2 месеца снимане с безогледални камери установих

че животът на батерията при тях се измерва по-скоро в часове, отколкото кадри.

Причината е именно електронния визьор, който „смуче“ доста ток. А за разлика от ДСЛР-а, при който по всяко време може да погледнеш през визьора, без да има загуба на енергия, тук е точно обратното всяко поглеждане харчи ток. Затова първия заряд, по време на който доста си играх с менютата, преглеждах снимки и правих настройки и издържа 600 кадъра, а втория път при 750 кадъра ми оставаха още 2/3 живот на батерията, но тези кадри бяха в режим на безшумна фотография, при която сработва само електронния затвор.

Естествено, бях включил самолетния режим на фотоапарата с цел пестене на енергия и бях намалил на 10 секунди времето на готовност.

И нещо не доста приятно. При тази батерия Никон са решили да „орежат“ функцията, при която се виждат колко процента заряд остава и колко кадъра са направени. Вместо това

нивото се измерва на 3 нива.

За това според мен най-добре е закупуване на втора батерия, тъй като няма как да знаеш кога първата, която е в апарата ще се изтощи.

Също като Z 6, Z 50 има само един слот за карта памет, но този път SD.


Z 50, подобно на Z 6/7 има само един слот за карти и той е разположен точно до батерия, типично за всички фотоапарати от този клас. Оттук насетне тълкуванията дали това е добре или не могат да бъдат най-различни.

Донякъде решение на риска от дефектиране на SD картата е прехвърлянето на снимките на по-чести интервали

на телефон, таблет или друго съвместимо устройство през WiFi. За съжаление тази функция нямах време и възможност да я тествам.

Както и при Z 6/7, Z 50 Adobe Camera Raw също чете зададените настройки в Picture Style,

което лично за мен е много полезно, особено ако често се сменят тези профили. Аз съм си изкарал бърз бутон за смяна – това е Fn2 в зависимост от това дали искам да снимам цветно или черно-бяло. Разбира се, тези профили съм разработил сам по мой вкус. След импорт в Лайтрум или Фотошоп зададените контраст, насищане, clarity, sharpen и др. биват прочетени и интерпретирани.

Забелязах, че дори настройките на D-lighting също се засичат.

По подразбиране нивото на D-lighting-а съм го оставил на „Normal“, като целта е леко просветляване на сенките и запазане на светлите участъци. За целта експозицията се намаля с 1/3, а при импорт във Фотошоп или Лайтрум за да се върнат нормалните нива имаме +1/3 при Exposure compensation.

SOOC JPG, създаден от мен Picture Style, Nikkor 85/1.8@3,5, 1/400, ISO 140. Синът ми Симеон в парка. С този профил снимката е готова за употреба без обработка.

За разлика от ниските класове на Никон от серии 3ххх и 5ххх, при които съществени функции са премахнати

Z 50 поддържа високоскоростна синхронизация, има AF-fine tune и втора врътка

което го поставя на по-високо ниво в йерархията. Вече спокойно може да се снима с Autо ISO в ръчен режим и да се използва компенсация на експозицията, както и синхронна скорост над 1/200 ако използваме подходяща светкавица.

Катерица в парка. Nikkor 50-250@250, ISO 1600, F6.3, 1/1000, Subject tracking AF.

Други „порязвания“, които не са толкова съществени, са че не може да се задава дали суровите файлове (12 или 14 битови) да бъдат компресирани или не. При Z 6/7 може да се зададе ограничение какви режими на автофокус да избираме, докато при Z 50 тази възможност липсва.

Най-високата скорост е 1/4000, което не бих определил като някакъв проблем, нито пък и липсата на вградена стабилизация на сензора.

Няколко думи и за задния монитор. Добре известно е, че той е чувствителен на докосване, функция, към която все още не мога да свикна. Затова и при Z 6 и при D500 съм я ограничил. За щастие това може да бъде направено и при Z 50


като активни остават само трите бутона отдясно на дисплея, които са важни при управление на камерата.


Нека видим как се справя Z 50 в реални условия. През времето, в което апаратът беше на мое разположение, имах възможността да го тествам паралелно с Z 6. Няма да крия, че

за професионалната си работа винаги комбинирам ФХ тяло с ДХ тяло и се стремя да използвам само твърди светлосилни обективи на Никон,

При изписването на бебе Огнян постъпих точно така. Използвах 3 обектива – 20, 50 и 85 мм. За съжалеие разполагах само с един FTZ адаптер и това доста ме забави, тъй като нямаше как да сложа два F-обектива едновременно на двете тела.


В дадената ситуация Z 50 справи блестящо

и не усетих в нито един момент липсата на D500. Във ВИП отделението на СБАГАЛ „Проф. Стаматов“ изкуственото осветление ме принуди да използвам изцяло механичен затвор, тъй като с електронния се появи ужасен бандинг. Естествено това е проблем, характерен за всички безогледални системи в режим на „тиха фотография“.

Както споменах и по-горе – автофокусът дори и с F-обективи беше просто блестящ и от над 150 кадъра имам 1 или 2, които нямат фокус –

успеваемост, с която не мога да се похваля, когато снимам с ДСЛР.

А благодарение на електронния визьор всички снимки бяха с нормална експозиция. Това много ми помогна в последствие при обработката на снимките.

На моменти се наложи да повиша ISO-то доста, но това не беше никакъв проблем.

Второто изпитание, на което поставих Z 50, беше репортаж за Богоявление. Тук нарочно не взех друго тяло. Като обективи заложих на двата обектива – 16-50 и 50-250 и F-маунтските 20/1,8 и 50/1,8.
В случая бих предпочел да разполагам с нещо от сорта 16-80 или 18-140, но смело мога да кажа, че и


16-50 се справи доста прилично, затова оставих 20/1,8 в чантата.

Nikkor 16-50/3.5-6.3 и Nikkor 24-70/2.8

С него снимките се получиха доста приятни, с перфектна рязкост, с изключение на 1-2 ситуаци, но по-скоро това се дължи на моя грешка. Заради малките си размери този обекти някои го определят като „палачинка“. Наистина в положение за съхранение е доста компактен.

Останах очарован

50-250, който смело мога да определя като доста рязък и сравнително бърз.

Единствената ми забележка е неговата „светлослабост“, тъй като в дългия край блендата вече е 6,3. За сметка на това на 200 мм тя е 5,6. Но пък

нямам нито една снимка, на която фокусът да е избягал някъде.

По време на репортажа го използвах във почти всички възможни режими на автофокусната система и той реагира безпогрешно, дори и когато линейните бягаха срещу мен с автоматите си. Така че съвсем искрено смятам, че Z 50 16-50 и 50-250 е една чудесна комбинация, която може да свърши страхотна работа в най-различни ситуации.

Единственото нещо, което не ми допада е „светлослабостта“ на тези стъкла, но пък Z 50 прибран в чанта с тях не тежи нищо и не заема пространство и също така осигурява доста по-голяма дискретност
отколкото например огромните 24-70/2,8 и 70-200/2,8.

Nikon Z 50 с 50-250 e значително по-компактен и дискретен от D750 със 70-200.

Изводите, които мога да направя след часовете, прекарани с Z 50 са, че това е една много добра камера. Фотоапаратът се справя еднако добре и на светло и на тъмно, с много добър автофокус, дори сравним с този, вграден в D500. Иновативен, модерен, лек, компактен и дискретен

попаднал в правилните ръце Nikon Z 50 осигурява още повече креативност и свобода.

В края на ревюто осигурявам линк към част от използваните снимки в роу формат, които мога да бъда използвани само за лична употреба. Моля, всеки, който ги тегли, да уважа авторските права, както и правата на хората, изобразени на тях!

Линк…https://my.pcloud.com/publink/show?code=XZ7hYfkZBsvM1VzcwYySEgCBYbACrf0Sj65X.