Когато Нели се свърза с мен и ме помоли да ѝ снимам сватбата, честно казано леко се попритесних, защото тя е
колега фотограф,
а като такъв знам, че тя беше направила предварително проучване и явно бях минал през голяма цедка, за да ме избере. А когато знаеш, че към тебе има големи очаквания оттам идват и притесненията…
И ето, денят е последният от октомври 2019… Още в предварителния разговор с Нели искахме да направим снимките долу на крайбрежната алея, покрай камъните като се отива за Трета буна. Въпреки уговорките аз знаех едно – щях напълно да импровизирам и да наблегна на репортажа,
защото така се получават най-истинските снимки и така се запечатват най-съкровените моменти…
Уви, вместо обаче очакваното слънчево време – нарочно планирахме фотосесията да е около 14:00 – денят се оказа повече от дъждовен
придружен от силен варненски вятър.
Лошото време ни пое още от ритуална зала и напук на влюбените младоженци, продължи да ни съпътства… Така слизането ни до морето беше немислимо, тъй като това щеше да донесе изключителен дискомфорт на влюбените гълъбчета Нели и Сашо. Затова единственият ни вариант беше да търсим място на закрито и така избрахме да снимаме в Градската художествена галерия.
Признавам си, не бях снимал сватбена фотосесия там,
но се оказа, че това е едно много хубаво кътче. Вътрешната архитектура, картините и скултурите, равномерното осветление и най-вече красивата емоция у младоженците бяха перфектното
съчетание за снимките, които се получиха.
След това тържеството продължи по план в ресторант Парми…
