Когато правя
сватбена фотография
една от основните задачи, които си поставям като сватбен фотограф е в снимките винаги да има история или по-точно един моментен разказ, наситен
с невероятната емоция,
която съпътства всеки сватбен ден. В последно време дори изразът няма добри фотографи, а има добри разказвачи се превърна малко в клише… Та в тоя ред на мисли идеята ми е доколкото мога да оставя при всяка сватба
историята и емоцията да се разтворят пред мен
без да имам конкретни очаквания и нагласи, за да не повлияе това по никакъв начин на снимките. С една дума – пълна импровизация. И след това лирическо отклонение е редно да се пренесем в света на Хани и Ники и начина, по който
аз успях да запечатам техния сватбен ден!
Още когато будещата булка се свърза с мен за снимки имах някаква бегла представа, че ме очаква нещо щуро и весело. И наистина – колкото и да се слага под всяка сватба етикетът
сватбата на…
техните снимки станаха спонтанни и естествени, подчинени изцяло на момента и техните настроения.
