Твърди се, че портретът е най-трудният жанр във фотографията. Това навярно е така, защото за да снимаш хора уменията с фотоапарата остават на заден план, а много по-важен е психологическия подход. През годините като фоторепортер, а по-късно и като фотограф на Медицински университет – Врана съм разбрал следното: пред фотографа всички са равни. Затова дали пред мен що стои един най-обикновен човек или някой принци моят подход винаги е един и същ: да изградя доверие. Понякога това е трудно, защото хората се възприемат като нефотогенични и когато трябва да ги снимам, те казват, че не изглеждат добре, надяват една маска и започват непохватно да позират, в резултат на което резултатът е повече от трагичен. Ето в този момент съм се научил на някои хитрости, които разчупват леда и нещата се получават…
