На село, когато навън студен вятър духа и го усещаш, така, сякаш те бръсне, му викаме
бръснич.
Такова е днес, 23.02.2019 година времето в с. Вардун, край Търговище. Естествено, след като цяла зима си чакал да завали, за да идеш да снимаш, няма как да пропуснеш този „епичен“ ден, в който на-после заваля сняг, независимо къде се намираш. Затова още веднага след закуска някъде към 12:00, нали все пак е събота, хукнах да снимам из селото.
Бръсничът, обаче беше прогонил всички
и по улиците освен мен, тук таме се забелязваше и някое друго премръзнало псе. Все пак продължих до селската чешма, която се намира в центъра, зад училището, което отдавна е само пуста сграда.
Та точно до чешмата, отдясната страна забелязах празна количка. Оттук насетне разказът преминава вече в картинки за баба Веска, която беше дошла да изпере одеалата и пердетата на майка си на чешмата в единствения през тази зима снежен ден. И само още едно изречение. Докато се изкисват, пердетата на баба веска бяха хванали висулки…
