ЙОАНА: ОТ БУХАЛКИТЕ КЪМ СЛУШАЛКИТЕ

Още в момента, в който видях Йоана

на една снимка с бухалки,

публикувана във фейсбук без да се замислям ѝ писах да си ги взима и да ходим да правим фотосесия във Варна. А тя не само захапа предизвикателството, но и имаше по-голямо желание дори и от мен.

Но, да се върнем малко назад. Йоана Войчева е студент втори курс, специалност „Медицина“ в МУ-Варна. Играе в танцовия състав на университета. 2004-та започва да се занимава с художествена гимнастика, но скоро разбира, че… абе май няма смисъл да бъркаме в кацата мръсотия, наречена „Българска художествена гимнастика“.

Та след няколко години след това нейна страст стават народните танци. И от тогава до 2016

нейна мечта е да стане хореограф,

но осъзнава, че за да се случи това, не е необходимо да следваш, затова избира медицината. Е, не успява от първия път, но през 2017 е приета.

И сега към бухалките.

В уречения, доста студен, зимен ден – 30 януари 2019

ние се срещнахме на Морска гара – Варна, като моята идея беше да стартирам първата от поредиците фотосесии, бих казал дори фоторазкази с работно заглавие

„Талантите на МУ-Варна“.

В случая нямаше как поредицата с Йоана да носи нещо друго, освен „От бухалките към слушалките“. В уречения час Йоана пристигна с майка си, която беше дошла да помага, тъй като освен бухалки, за снимките си имахме, лента топка и две цетни димки.

Фотосесията във Варна

продължи почти 5 часа, по времето на които сякаш и двамата пробвахме да се изцедим един друг – аз от снимки, тя от позиране. Казвам позиране, защото тук нямаше как фотосесията да се

осъществи по любимия от мен начин – непринудени, ненагласени снимки. 300 минути обикаляхме Морска гара, фара, тетраподите, камъните, плажа, а идеите идваха една след друга. Скок тук, бухалка там, мостове, шпагати. Черешката на тортата бяха

димките, които за първи път използвах за фотосесия.

Досега бях виждал някакви скучни снимки с хора държащи димки, а аз исках нещо по-различно.

Исках движение. Исках екшън.

Донякъде се получи, донякъде не, но човек винаги трябва да иска още и да не е доволен, каквото и да е направил. Та след 5-те часа имах суров материал от почти 1000 кадъра, които последствие при обработката намалих на 409…

А казах ли Ви, че Йоана е перфекционист. Тъй като аз нямах търпение, започнах с обработката още на следващия ден, като буквално заливах фейсбука й с кадри, с които нажежавах любопиството й. Но в един момент тя сподели, че на някои снимки кракът й по реме на скоковете не е в правилната позиция

и затова се налагало да поработим малко с най-добрия козметичен продукт, а именно… знаете кой. Оказа се обаче, че тя се е справила повече от добре и с фотошоп коригирахме само 2 кадъра, за да направим глезените й в шпиц. На тази манипулация тя стоя точно до мен, за да бъде сигурна, че ще стане както трябва.

Е, не бях въртял крак на фотошоп, но и това направих.

Оттук насетне оставаше да подберем кои кадри да поместим в галерията в официалния профил на фейсбук на МУ-Варна и аз да напиша текста. Ето тук, след като вече няколко пъти бяхме гледали снимките, стана нещо интересно, което няма да забравя. Посто й казах – такъв текст ще напиша, че ще разплача вашите.

Разплаках и самата Йоана.

Със завърващото изречението: Въпреки натоварената програма (в университета – б. а.), тя участва в танцовия ансамбъл на университета, а когато има възможност грабва лентата, топката и бухалките, за да се завърне в детството. В момента, в който написах това,

тя започна да трие сълзите си.

И преди да пристъпите към разглеждане нека да кажа и още нещо – след 5 часа снимане се чувствах доста изморен и изтискан, но след няколко дни Йоана ми сподели, че все още има мускулна треска от скоковете, така че мога да заява с увереност, че изпълних поставената си задача – да я разцепя от снимки.
Ъъъъ, май не Ви казах и нещо друго. Освен да учи медицина, да върти бухалките и да тропа хора, Йоана е и страстен шофьор. Затова, към края на фотосесията нямаше как да не поснимаме малко и в Мерцедеса й – очиларка комби.