С голямо вълнение споделям, че

красивата бременна фотосесия

на Христилияна и бъдещия татко Николай си беше истинско приключение.

То се случи в един топъл юнски ден. Макар и с леко закъснение, заради посещение на важни политически особи във Варна, потеглихме за защитената местност „Ятата“, където Хриси и Ники бяха решили да направим фотосесията. На заплануваното място пристигнахме съвсем навреме, за да използваме златния час и да осъществим този

невероятен фоторепортаж

от последните дни на бременността на Христилияна. Който е ходил на „Ятата“ знае, че пътят, по който минават кравите, е добре очертан. А като прибавим и скорошния дъжд, придвижването си беше доста екстремно, особено за бъдещата мама.

Локви, миризма на крави, тиня, комари, магарешки бодили, семейство лебеди, залез и жълт надпис baby. И всичко това, гарнирано с много добро настроение, шантави идеи, двамата влюбени – Хриси и Ники в очакване на дете и голяма черна шапка като аксесоар. Enjoy!

Ако и вие планувате някакво събитие като сватба, кръщене, рожден ден, абитуриентски бал или желаета нестандартна или стандартна фотосесия не се колебайте да се свържете с мен чрез обичайните канали:

О878924157

petkomomchilov @ gmail.com

https://www.facebook.com/petko.momchilov/

https://www.instagram.com/petkomomchilov/

The post ХРИСИ, НИКИ И… ПРИКЛЮЧЕНИЯ КРАЙ ЯТАТА first appeared on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

The post ХРИСИ, НИКИ И… ПРИКЛЮЧЕНИЯ КРАЙ ЯТАТА appeared first on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

Два часа се снимахме с Чудомира. Време достатъчно, за да я накарам да се отпусне и разкрие душата си пред фотоапарата ми и така да запечатам част от чувствата и мислите ѝ. А ето какво сподели и сама тя след фотосесията:

Нека си поговорим за емоции.

За себе си, бих казала, че съм едно малко кълбо от емоции, неподвластно на контрол и ограничения. Също така, аз съм човек на крайностите – за хубаво или за лошо, незнам. Когато обичам, обичам докрай.

Когато искам нещо, го искам до край.

Когато правя нещо, го правя както трябва. Когато давам, го правя безусловно. Аз съм човек, който обича да дълбае – в себе си и в емоциите си. Такъв тип хора, обикновено се познават доста добре. Знаят какво и как го искат, как да го постигнат, знаят също и от какво имат нужда.

Особено впечатлена съм от начина ти на работа с мен,

защото по време на цялата фотосесия, искаше да уловиш поведението ми, енергията ми и всичките емоции, които бушуват в мен. И това беше важното.

Не беше позьорска фотосесия,

заради външния ми вид, а заради всичко, което нося отвътре. И за мен това беше изключително важно. Стойността на човека започва винаги отвътре навън…

The post ЧУДОМИРА! first appeared on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

The post ЧУДОМИРА! appeared first on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

Като сватбен фотограф и фотограф от Варна

привърженик изцяло на репортажната и документалната фотография винаги в работата се стремя във всяка фотосесия, всяко събитие, всеки потрет да вплитам моя стил на работа. Без значение какво снимам, къде го снимам и кога го снимам

за мен индивидуалният разказ и емоцията винаги са били на първо място.

Така, след като направих нестандартната фотосесия на Ирена Мирчева и нейната шапка, реших, че е време да направя и нещо, което да изглежда още по-оригинално и интересно, като при това без да излизам от зоната си на комфорт.

В главата ми постепенно изплува проектът, или нека използвам доста по-съдържателната и българска дума – начинанието:

„Отражения, сенки, рамки“ – все елементи, неделима част от живота около нас.

Хората, които познават работата ми, знаят, че много често използвам тези прийоми във фотографията, а целта винаги ми е да запечатам, да уловя или открадна ако щете емоцията от субекта (обекта), който снимам.

Разбира се, за тази цел все пак реших, че

за да може да внуша на зрителя идеята си да се обърна към Йоана,

която е вече трети курс медицина и за която не съм сигурен дали всъщност не е фотомодел под прикрите.

Естествено, както и при предните фотосесии, тя отново се раздаде до край, независимо от щурите ми идеи.

Целта на начинанието естествено беше да покаже, че една подобна нестандартна и оригинална фотосесия,

може да нарисува най-добре характера на когото и да е,

без оглед на пол, място и време. Enjoy!

The post НАЧИНАНИЕ: ОТРАЖЕНИЯ, СЕНКИ, РАМКИ, ЕМОЦИЯ, ЙОАНА first appeared on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

The post НАЧИНАНИЕ: ОТРАЖЕНИЯ, СЕНКИ, РАМКИ, ЕМОЦИЯ, ЙОАНА appeared first on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

Като фотограф от Варна знам, че всеки човек, който срещам и всеки, който идва при мен

има своя собствена история.

И достатъчно е само малко да я потърсс, за да я рзкрия и разкажа. Така се случи и с героя на днешната история – д-р Кристина Георгиева. Един ден

тя просто влетя в стаята ми,

защото трябваше да ѝ направя снимка за дипломата ѝ. Естествено като на всяка дама, аз ѝ дадох малко време да се приготви в огледалото, междувременно докато свърша някоя друга задача на компютъра. И най-естествената реакция, когато се обърнах към нея,

е да ахна от изненада и да си помисля,

че пред мен стои македонското девойче. И естествено решението за тази фотосесия беше взето на момента.

А самата фотосесия решихме да я направим в градска среда и покрай плажа –

вятър и слънце в косите, препускане по пясъка,

задължително сресване между кадрите и за кадрите, физиономии от болка заради скубането и романтика като приказката за Рапунцел.
Разбира се няма как да не спомена и кръстосания разпит, на който подложих Кристина. Оказа се, че косата ѝ

за последен път е била подстригвана през 1995

година и реално тя е неделима част от съзнателния живот с цялата радост и грижи, които ѝ създава. Д-р Георгиева носи косата си почти винаги прибрана и по нищо не личи колко е дълга, но

„кога коса разплете като от коприна, по лична е от самодива…“

Иначе тя никога не се е възприемала като атракция за околните, макар че често чувала различни подмятания, едно от които е, че би било интересно, ако цвета на косата й беше рус. А кога и дали ще има някога подстрижка на нейното най-ценно бижу…това изобщо не е на дневен ред.

The post КАТО РАПУНЦЕЛ: ДОКТОРЪТ С НАЙ-ДЪЛГАТА КОСА first appeared on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

The post КАТО РАПУНЦЕЛ: ДОКТОРЪТ С НАЙ-ДЪЛГАТА КОСА appeared first on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

постоянния „златен час“

почти през целия ден ме вдъхновиха да направя тази коледна фотосесия, която всъщност няма нищо общо с Коледа. Но пък има

сексапилно момиче

с името Ирена, капела, медальон „Сваровски“ във формата на лебед и лека носталгия по БДЖ.

The post КОЛЕДНА ФОТОСЕСИЯ НА ИРЕНА С КАПЕЛА И ЛЕБЕД ОТ СВАРОВСКИ first appeared on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

The post КОЛЕДНА ФОТОСЕСИЯ НА ИРЕНА С КАПЕЛА И ЛЕБЕД ОТ СВАРОВСКИ appeared first on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

тази нестандартна фотосесия

под Аспарухов мост, където с месеци огромно количество използвани гуми се трупаха ли трупаха на нефункциониращ обществен паркинг. Всъщност тази купчина, погледната отдалеч, отдавна ми наподобяваше

море от изтъркан каучук

и някак си представях тази, да кажем, не толкова красива гледка да я противопоставя на красив модел. Идеята ми започна да се развива в главата постепенно, затова в последствие реших да се обърна към Йоана и да използвам екстремните й способности да лети с бухалките и лентата, сякаш една стройна и гимнастичка щеше да се противопостви добре на грозната купчина. Но уви! Както тя сама се изрази – трябвало да се пази, защото има проблеми с кръста. Но пък защо да не направим

фотосесията в лек „кифла-стайл“,

като съчетаем младост, нежност, красота и сексапил с…изтъркан каучук. И речено-сторено. А разбира се най-подходящия цвят, който се комбинира с черна гума са алено потниче и червени лачени обувки. А защо част заглавието на английски? Това е просто игра на думи, непреведима на български –

Yoana Tyred, като tyred се чува като tired – уморен, tyre=гума.

The post ЧЕРВЕНО И ЧЕРНО: YOANA TYRED first appeared on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

The post ЧЕРВЕНО И ЧЕРНО: YOANA TYRED appeared first on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

Ако се чудете защо направих тази фотосесия – отговорът е прост. Преди 20 години започнах работа като

фотограф във Варна

и по-точно като фоторепортер за различни издания, предимно печатни – вестници, списания и разбира се пресфото агенции – Импакт прес груп, Асошиейтед прес, АФП, ЕПА и други. А това, което най-много винаги съм харесвал на работата ми е било, че

всекидневно се срещам са различни хора и попадам в различни ситуации.

Ден с ден не си приличат. Така за първи път се срещнах с Алекси Иванов. Тинейджър от Аспарухово, който въоръжен в ръка със спрей, обикаляше из квартала, намираше изоставена и ръждясала разпределителна кутия, реставрираше я и рисуваше

върху нея причудливи същества – хора, животни, растения…

Тогава фейсбук още не съществуваше, а интернетът беше в бебешките си години… Затова точно такива стрийт артисти контактуваха по между си лично. Ето така

ходожникът Виктория Георгиева и Алекси Иванов се запознаха

и започнаха общи начинания. През години рисуваха заедно на най-различни места – трафопости, кутиии, стени, колони, вълнолома и какво ли още не. А аз, колкото и да ги снимах, изкуството, което сътворяваха винаги ме привличаше и впечатляваше. Причината е ясна – лесно разпознаваем стил, чисто и в повечето случаи

бунтарско послание.

Затова и когато ми се обадят, че рисуват винаги трепва нещо в мен…
Та ето така стигнахме и до снимките на Вики, която се свърза с мен. И понеже наскоро снимах Алекси и неговите рисунки, доста са зачудих как да постъпя и реших, че при снимките на Вики по добре е да наблегна

на портрета и душата й – такава, каквато я познавам – художник, професионалист, талант.

Конкретния проект, с който се беше захванала беше да нарисува Леа Иванова. Рисунката, която сега окрасява вълнолома, тряба да послужи за илюстрация към книга, която предстои да бъде отпечатана от издателство „Сиела“. Тя е посветена на жените бунтарки от България. И докато

Вики разказваше разпалено коя е Леа

и как възнамерява да разкаже за характера на певицата в рисунката си, Вики сякаш описваше и част от себе си – силна, артистична, с характер и почерк. Тя ту спираше да изпуши по някоя цигара, гледайки втренчено това което беше нарисувала, ту притичваше енергично носейки различни по цвят спрейове, сякаш да не си забрави идеята…

Чадърът като диня…

Динята е неин идентификатор. В почти всяка рисунка младият художник влага по някакъв начин диня. Артистичният псевдоним Mouse също е под формата на диня, има и татуировка диня. В деня на снимките тя беше разтворила огромен чадър като диня,

закрепен в бутилка от минерална вода,

който пазеше сянка от жаркото слънце на… купчината спрейове, защото от високата температура както тя се изрази се прецакват.

Mouse, всъщонст малко се притесняваше в началото по време на снимките, затова се наложи да включа няколко тайни оръжия, които използвам винаги, когато работя, особено в моята

сватбена фотография.

Отдалечих се на определено разстояние, за да я оставя насаме с нейната русинка. Така исках да уловя онзи интимен момент между художник и творба. Кротко зачаках, без по какъвто и начин да се натрапвам.

Репортажният ми и ненатрапчив стил на снимане

както винаги заработи безотказно. Вики се отпусна, спря да мисли за мен и ето нейната истинска история в снимки пред вас…

The post МАУС И ЛЕА first appeared on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

The post МАУС И ЛЕА appeared first on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

The post ЕМОЦИИ В ХОНДАТА: АНЕЛИЯ first appeared on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

The post ЕМОЦИИ В ХОНДАТА: АНЕЛИЯ appeared first on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

на една снимка с бухалки,

публикувана във фейсбук без да се замислям ѝ писах да си ги взима и да ходим да правим фотосесия във Варна. А тя не само захапа предизвикателството, но и имаше по-голямо желание дори и от мен.

Но, да се върнем малко назад. Йоана Войчева е студент втори курс, специалност „Медицина“ в МУ-Варна. Играе в танцовия състав на университета. 2004-та започва да се занимава с художествена гимнастика, но скоро разбира, че… абе май няма смисъл да бъркаме в кацата мръсотия, наречена „Българска художествена гимнастика“.

Та след няколко години след това нейна страст стават народните танци. И от тогава до 2016

нейна мечта е да стане хореограф,

но осъзнава, че за да се случи това, не е необходимо да следваш, затова избира медицината. Е, не успява от първия път, но през 2017 е приета.

И сега към бухалките.

В уречения, доста студен, зимен ден – 30 януари 2019

ние се срещнахме на Морска гара – Варна, като моята идея беше да стартирам първата от поредиците фотосесии, бих казал дори фоторазкази с работно заглавие

„Талантите на МУ-Варна“.

В случая нямаше как поредицата с Йоана да носи нещо друго, освен „От бухалките към слушалките“. В уречения час Йоана пристигна с майка си, която беше дошла да помага, тъй като освен бухалки, за снимките си имахме, лента топка и две цетни димки.

Фотосесията във Варна

продължи почти 5 часа, по времето на които сякаш и двамата пробвахме да се изцедим един друг – аз от снимки, тя от позиране. Казвам позиране, защото тук нямаше как фотосесията да се

осъществи по любимия от мен начин – непринудени, ненагласени снимки. 300 минути обикаляхме Морска гара, фара, тетраподите, камъните, плажа, а идеите идваха една след друга. Скок тук, бухалка там, мостове, шпагати. Черешката на тортата бяха

димките, които за първи път използвах за фотосесия.

Досега бях виждал някакви скучни снимки с хора държащи димки, а аз исках нещо по-различно.

Исках движение. Исках екшън.

Донякъде се получи, донякъде не, но човек винаги трябва да иска още и да не е доволен, каквото и да е направил. Та след 5-те часа имах суров материал от почти 1000 кадъра, които последствие при обработката намалих на 409…

А казах ли Ви, че Йоана е перфекционист. Тъй като аз нямах търпение, започнах с обработката още на следващия ден, като буквално заливах фейсбука й с кадри, с които нажежавах любопиството й. Но в един момент тя сподели, че на някои снимки кракът й по реме на скоковете не е в правилната позиция

и затова се налагало да поработим малко с най-добрия козметичен продукт, а именно… знаете кой. Оказа се обаче, че тя се е справила повече от добре и с фотошоп коригирахме само 2 кадъра, за да направим глезените й в шпиц. На тази манипулация тя стоя точно до мен, за да бъде сигурна, че ще стане както трябва.

Е, не бях въртял крак на фотошоп, но и това направих.

Оттук насетне оставаше да подберем кои кадри да поместим в галерията в официалния профил на фейсбук на МУ-Варна и аз да напиша текста. Ето тук, след като вече няколко пъти бяхме гледали снимките, стана нещо интересно, което няма да забравя. Посто й казах – такъв текст ще напиша, че ще разплача вашите.

Разплаках и самата Йоана.

Със завърващото изречението: Въпреки натоварената програма (в университета – б. а.), тя участва в танцовия ансамбъл на университета, а когато има възможност грабва лентата, топката и бухалките, за да се завърне в детството. В момента, в който написах това,

тя започна да трие сълзите си.

И преди да пристъпите към разглеждане нека да кажа и още нещо – след 5 часа снимане се чувствах доста изморен и изтискан, но след няколко дни Йоана ми сподели, че все още има мускулна треска от скоковете, така че мога да заява с увереност, че изпълних поставената си задача – да я разцепя от снимки.
Ъъъъ, май не Ви казах и нещо друго. Освен да учи медицина, да върти бухалките и да тропа хора, Йоана е и страстен шофьор. Затова, към края на фотосесията нямаше как да не поснимаме малко и в Мерцедеса й – очиларка комби.

ПОСЛЕДНО ОТ ФОТОСЕСИИ И ПОРТРЕТИ

ХРИСИ, НИКИ И... ПРИКЛЮЧЕНИЯ КРАЙ ЯТАТА

С голямо вълнение споделям, че красивата бременна фотосесия на Христилияна и бъдещия татко Николай си беше истинско приключение. То се

ЧУДОМИРА!

Два часа се снимахме с Чудомира. Време достатъчно, за да я накарам да се отпусне и разкрие душата си пред

НАЧИНАНИЕ: ОТРАЖЕНИЯ, СЕНКИ, РАМКИ, ЕМОЦИЯ, ЙОАНА

            Като сватбен фотограф и фотограф от Варна привърженик изцяло на репортажната и документалната фотография

The post ЙОАНА: ОТ БУХАЛКИТЕ КЪМ СЛУШАЛКИТЕ first appeared on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

The post ЙОАНА: ОТ БУХАЛКИТЕ КЪМ СЛУШАЛКИТЕ appeared first on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

Той никога няма да ви направи скучна снимка. Той не е фотограф, а разказвач на истории.

Всеки негов кадър запечатва автентична емоция.

на еднообразните студийни фотосесии от мина, дойде времето на Петко Момчиловците, които ги изпратиха в историята.
Нали искаше обратна връзка
Ето
Давам ти я!

Ако искаш си я публикувай!“

Това сподели с мен във Фейсбук Деси след като направихме у тях предварително планирана фотосесия. Всъщност ние тази

коледна фотосесия

я планирахме още миналата година, но така и не можахме да напеснем свободното си време един към друг. Затова Деси, още бременна с Екатерина, отиде в студио, където да се снима, но резултатът не отговори на очакванията й. За щастие тази година отделихме един неделен декемврийски следобед, в който да реализираме този проект (нали така сега е модерно да се казва), а и

Екатерина към този момент вече беше в период 4х4,

т. е. лазеше. Ден-два преди да направим снимките тя ми изпрати коледни снимки на други фотографи, горе-долу да имам представа за това, което искаше да се получи. Аз естествено не обърнах внимание на нито една от тези снимки. Просто защото знаех, че както и да са направени, те са направени от една страна от друг и от друга страна – на тях бяха чужди хора, а не Деси и нейното семейство. Разбира се моят план беше такъв,

какъвто е винаги – пълна импровизация,

за да мога максимално да уловя моментните емоции и съответно да създам един изключителен спомен. Но приказките, както знаете, не са ми най-силната страна, затова приятно разглеждане.

The post АЛА МОМЧИЛОВ СТАЙЛ: КОЛЕДНА ФОТОСЕСИЯ first appeared on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.

The post АЛА МОМЧИЛОВ СТАЙЛ: КОЛЕДНА ФОТОСЕСИЯ appeared first on ИСТИНСКИ ИСТОРИИ.