Като фотограф от Варна знам, че всеки човек, който срещам и всеки, който идва при мен
има своя собствена история.
И достатъчно е само малко да я потърсс, за да я рзкрия и разкажа. Така се случи и с героя на днешната история – д-р Кристина Георгиева. Един ден
тя просто влетя в стаята ми,
защото трябваше да ѝ направя снимка за дипломата ѝ. Естествено като на всяка дама, аз ѝ дадох малко време да се приготви в огледалото, междувременно докато свърша някоя друга задача на компютъра. И най-естествената реакция, когато се обърнах към нея,
е да ахна от изненада и да си помисля,
че пред мен стои македонското девойче. И естествено решението за тази фотосесия беше взето на момента.
А самата фотосесия решихме да я направим в градска среда и покрай плажа –
вятър и слънце в косите, препускане по пясъка,
задължително сресване между кадрите и за кадрите, физиономии от болка заради скубането и романтика като приказката за Рапунцел.
Разбира се няма как да не спомена и кръстосания разпит, на който подложих Кристина. Оказа се, че косата ѝ
за последен път е била подстригвана през 1995
година и реално тя е неделима част от съзнателния живот с цялата радост и грижи, които ѝ създава. Д-р Георгиева носи косата си почти винаги прибрана и по нищо не личи колко е дълга, но
„кога коса разплете като от коприна, по лична е от самодива…“
Иначе тя никога не се е възприемала като атракция за околните, макар че често чувала различни подмятания, едно от които е, че би било интересно, ако цвета на косата й беше рус. А кога и дали ще има някога подстрижка на нейното най-ценно бижу…това изобщо не е на дневен ред.
