ЕСЕ ЗА ЛЕВСКИ

Как се пише есе за Левски, и то в деня към неговата гибел, 146 години по-късно. Личността на Апостола на Свободата е толкова обаятелна и необятна, че дори и малък опит за това според мен би било не само грешка, но и провал. Затова, просто ще споделя това, което изпитах, докато правих снимките в днешния ден. Общо взето мястото беше обичайното – Морската градина, Алеята на възрожденците. И обичайните заподозрени – кметът, попът, даскалът, както си му е реда. Разбира се ритуалът беше военен с традиционните слова за повода. Въпреки наглед скучната картинка настроението от страна на обикновените хора беше доста приповдигнато, а най-много се радваха децата – ученици от различни училища и най-вече тези от началното Васил Левски, което не работи от няколко години, защото се разпадна, въпреки основния ремонт, който му беше направен.
Но да се върнем към децата. Две от тях носеха огромен портрет на Апостола, но вместо на първа линия, бяха застанали малко по-отзад и настрани от знамето. Рисунката в рамка и стъкло явно доста тежеше, защо те се сменяха, а от време един от учителите им помагаше. Та имено този портрет, с осанката на най-великия мъж на България, най-големия герой, единственият и неопетнен от никого досега, се подаваше измежду детските глави и наглеждаше случващото се…

 

 

 

 

ПОСЛЕДНО ОТ ФОТОЕСЕТА

ТОДОРОВДЕН: КОНСКИ ВЕЛИКДЕН В СТАРО ОРЯХОВО
FacebookPinterestTwitterLinkedinКато фотограф от Варна ми е трудно да повярвам, че толкова време отлагах, за да направя този репортаж. Всъщност кушии Прочети повече.
ЛЕДЕНИ ЕМОЦИИ: НА ГОСТИ НА ЛЕДЕНАТА ПЪРЗАЛКА
Facebook Pinterest Twitter Linkedin Повод за посещението ми на Ледената пързалка на спортния комплекс в Младост беше провелото се наскоро Прочети повече.
5-МИНУТЕН РЕПОРТАЖ: БРЪСНИЧ
Facebook Pinterest Twitter Linkedin На село, когато навън студен вятър духа и го усещаш, така, сякаш те бръсне, му викаме Прочети повече.
Още фотоесета…