ДЕСТИНАЦИЯ „ГЬОЛЪТ“ – ИСТОРИЯТА ЗА ЕДИН СЧУПЕН СТОЛ

Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn

Топлата вода на Офицерския плаж във, наричана още Гьолът или Локвата, обикновено мястото го подминавам, без дори и да се заглеждам. Причината е, че през годините ми като активен фоторепортер там съм снимал стотици пъти. Темата е изтъркана, бих казал безинтересна. Но, докато се разхождах един студен декемврийски ден през 2018 г., точно покрай басейна пълен с топла минерална вода забелязах нещо необичайно – един счупен пластмасов стол, дотолкова в окаяно състояние, че едва се крепеше на краката си. Викам си, това тук е местният „железен трон“. Така де, колкото хората са аристократи в топлата вода, толкова им е железен и тронът. Та ето тази изтормозен стол ме вдъхнови да разкажа тази поредна истинска история в графата фотоесе, да покажа един ден, по-скоро един час от живота на обитателите на локвата. Някои киснеха в топлата 40 градусова вода, други се къпеха на душовете, трети се събличаха, четвърти – взимаха студена баня в морето.
Всеки път, когато съм снимал на това място е имало хора, които се възмущават от това, а аз в никакъв случай не исках да се натрапвам и да предизвиквам негативни реакции, затова действах предпазливо. Знаех, че е достатъчно да възбудя вниманието на един единствен човек от събралите са там 20-на души, за да постигна целта си, а тя беше една – абсолютно непринудени снимки. Затова поговорих с някои от тях, които смятах, че няма да имат нищо против да попаднат в обектива, без директно да ги питам. Тези, към които се обънха, може да се каже, че бяха доайените на топлата вода – мястото от години се беше превърнало в част от тяхното ежедневие и всички си спомняха времето, в което това място беше абсолютно диво. Тогава там имаше само една тръба, а вместо басейн на мястото бяха оформени различни импровизирани басейни от камъни. Всъщност буквално това си беше една локва, един гьол. В един момент обаче местната власт реши все пак да „облагороди“ мястото, като построи там басейн. В резултат на това гьолът (вече басейн) започна да се цапа по лесно, тъй като мръсотията не се просмукваше както преди през пясъка, а си оставяше в басейна. Затова и до ден днешен си има ден на профилактика и неговите редовни ползватели организират почистване. За да се спазва все пак хигиената, душът преди влизане в басейна е задължителен и всеки го спазва. И за да е всичко културно и цивилизовано си има съблекални, както и мъжи и женски душове. Много от хората предпочитат там да си правят и тоалета – къпят се, бръснат се, мият зъби. Един от посетителите на това екзотично място ми сподели, че се чувства далеч по-работоспособен, когато преди работа посети „гьола“.
Но да обърнем внимание и на полезното освен приятното. Твърди се, че водата в „гьола“ е изключително лековита. Всъщност това е минерална вода, която извира на повърхността с температура около 50 градуса, а дебитът й е достатъчен да поддържа около 40 градуса в басейна. Хора страдащи от ишиас, лумбаго, камъни в бъбреците, артрит, хернии и др. идват да се лекуват. Повечето ползватели на това природно богаство редуват бани в басейна с бани в морето, независимо от сезона, което също е изключително лековито и каляващо. Има и такива, които между баните си правят гимнастика, вдигат камъни, правят лицеви опори и се търкат с морски пясък. Последната процедура е изключително полезна, като от една страна се сравнява с пилинга, а от друга страна повишава кръвообръщението.
През годините са правени неколкократни опити от местната власт да сложи ръка върху „гьола“, тъй като не може да се ползва тази природна даденост безплатно, твърдят редовните му посетители. Затова неколкократно през последните години са организирани протести в защита на безвъзмездното ползване на топлата вода. Докога обаче това ще остане така, не е ясно.