ДВАДЕСЕТ И ЕДНА ДУШИ: ЗИМНА ПАША

Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn

Емил Ангелстефанов – така се казва героят на Истински истории от 04 март 2018 г. С него се срещнах абсолютно случайно – докато бях в с. Вардун, родното село на съпругата ми, на хълма над къщата на баба й и дядо й чух звънци. А навън времето беше едно абсолютно никакво – имаше около половин метър сняг, който неумолимо се топеше и буквално течеше. За капак валеше и нещо като полудъжд-полусняг, което още повече допринасяше човек да подгизне бързо. Все пак реших да полюбопитствам и закрачих бодро през кишата нагоре по баира. Докато приближавах към най-високата точка, все по-ясно чувах звънците от стадото, което се оказа, че е от кози – специална порода, която не се бои нито от дъжд, нито от сняг, нито от студ. Бели, черни, кафяви – подгизнали, животинките се промъкваха между храстите, понякога се изправяха на задните си крака, за да се докопат до храната, която в момента бяха сочни съчки и тръни. Естествено, интересът ми и цялата разходка бяха предприети заради пастира – исках да видя що за човек би излязал в това лошо време. И не след дълго го видях – човекът се беше спуснал малко по-надолу от другата страна на баира. Всъщност местността беше доста неравна – с няколко дерета. Когато ме видя, той изненадано попита какво правя – едва ли беше очаквал да види човек, а ощев по-малко такъв с фотоапарат. Затова и интересът му към мен се повиши многократно. Снимам, му обясних, докато го виждах през снега и храстите. Това още повече го озадачи – какъв е смисълът човек да прави снимки из гингерлиците и то в това лошо време. После ми разказа – казвал се Емил Ангелстефанов, но из селото му викали Курника. Пастир бил вече 43 години. Няма пек, няма студ, няма жега, няма дъжд, няма вятър, няма сняг – той е със стадото. Сега бил с 19 кози и куче, което се казвало Чакала и му било най-големия и верен помощник. Общо 21 на брой премръзнали души.