УЛИЧЕН ПОРТРЕТ: ТАРАС ПУНДА

Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn

С Тарас Пунда се срещнах съвсем случайно. Колегата Пламен Гутинов го беше снимал предния ден за вестник Черно море и в телефонен разговор ми каза къде е момента – бил свирил на бул. „Княз Борис“ в района на църквата Св. Николай Чудотворец Мириклийски, Варна. А беше един доста скучен февруарски ден. С лек скептицизъм се насочих към мястото, защото честно казано ми е омръзнало от улични музиканти, просяци и все такива еднотипни сюжети. Но в този случай се оказа, че съвсем не съм прав. Докато се приближавах към църквата, отдалеч чух позната мелодия, която звучеше много нежно и галеше душата. Чак ме доядя, че не мога да се сетя кояq а бях сигурен, че е класическа музика. Да, ама не. Изведнъж осъзнах, че слушам Деспасито, изпълнена на саксофон, но толкова красиво, че с носталгия се сетих за отминалото лято и шлагерът, който го разтресе. След малко пред мен се разкри и картинката с музиканта. Тарас свиреше на златистия си инструмент, скрит в сянката на една от сградите, облечен с топло яке, шапка и ръкавици, като се поклащаше от време на време артистично. Аз обаче, професионално обремен, веднага си помислих какво отвратително осветление, тука нищо няма да се получи, за което също не бях прав. Естествено, пристъпя към снимките, му направих знак и му обясних каква мисия имам (без всъщност аз самият да знам каква е точно целта ми ;). И започнах да снимам, търсейки най-добрата гледна точка, която да разкаже историята на Тарас. Оказа се, че момчето е на 28 години, от Украйна и от град, чието име въпреки усилията, не можах да запомня. За жалост пред мен се беше изправила и езиковата бариера – той не говереше английски, а моят руски се оказа на доста посредствено ниво, въпреки че съм го учил до 8 клас. Все пак на някаква смесица успяхме да проведем що годе някакъв разговор и аз разбрах, че той е предприел дълго пътуване и обикаля Европа, като се спира в различни градове за да свири на улицата. Мисията му ми се стори доста интересна. Затова нямаше как да му откажа на молбата да му направя и няколко снимки в офиса със студийното осветление…