ЛЕОН

Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn

Когато снимам деца, аз всъщност искам да снимам тяхната душа и да я покажа. Искам да ги снимам не статични и гледащи стреснато, глупаво и недоверчиво. Искам да ги снимам не спретнати и насила усмихнати. Искам да ги снимам изцапани от игра, но щастливи. Искам да ги снимам с ожулените им колена и раздърпаните коси, но весели. Искам да ги снимам когато са паднали в калта и като се изправят изглеждат смешни. Искам да ги снимам, такива каквито са! А не каквито си ги представят техните родители! Защото един ден, когато тези деца пораснат и видят тези снимки, тогава те ще си спомнят какви са били и откъде са тръгнали… Имено поради тези причини за кой ли пореден път Славена ми се довери и ме избра да снимам сина й Леон, който през цялото време, докато бяхме заедно не се задържа на едно място и не спря да прави дяволии…