ЕСЕ ЗА ЛЕВСКИ

Как се пише есе за Левски, и то в деня към неговата гибел, 146 години по-късно. Личността на Апостола на Свободата е толкова обаятелна и необятна, че дори и малък опит за това според мен би било не само грешка, но и провал. Затова, просто ще споделя това, което изпитах, докато правих снимките в днешния ден. Общо взето мястото беше обичайното – Морската градина, Алеята на възрожденците. И обичайните заподозрени – кметът, попът, даскалът, както си му е реда. Разбира се ритуалът беше военен с традиционните слова за повода. Въпреки наглед скучната картинка настроението от страна на обикновените хора беше доста приповдигнато, а най-много се радваха децата – ученици от различни училища и най-вече тези от началното Васил Левски, което не работи от няколко години, защото се разпадна, въпреки основния ремонт, който му беше направен.
Но да се върнем към децата. Две от тях носеха огромен портрет на Апостола, но вместо на първа линия, бяха застанали малко по-отзад и настрани от знамето. Рисунката в рамка и стъкло явно доста тежеше, защо те се сменяха, а от време един от учителите им помагаше. Та имено този портрет, с осанката на най-великия мъж на България, най-големия герой, единственият и неопетнен от никого досега, се подаваше измежду детските глави и наглеждаше случващото се…

 

 

 

 

ПОСЛЕДНО ОТ ФОТОЕСЕТА

Като фотограф с 20-годишен опит най-вече в сферата на репортажната фотография винаги ми е бил интересен въпросът с човешките сетива,
Стотици мотоциклетисти от Варна и региона се събраха на Панорамната площадка във Варна, където се състоя официалното откриване на Паметника
Виждали ли сте двойка влюбени, които бягат километри хванати за ръка, без да се пуснат дори за миг? Виждали ли
Още фотоесета…