Nikon Z6 срещу скейтборда

 

 

 

На 14 април 2019 имах възможността в продължение на няколко часа да тествам

новата безогледална система на Никон – Z серия,

като събитието беше организирано от Фотосинтезис в култовото Хале 3 във Варна. Та ей така реших да споделя свои лични впечатления от тестовете, без да претендирам, че описания от мен тест е миродавен.


Логичният и естествен избор за мен беше да пробвам Z6. Впечатлението, с което останах след тестовете е, че

Z6 е един много добър фотоапарат,

 

който може да се справи във всякакви ситуации и може да бъде използван за всякакви цели. Или ако трабва да перифразирам – не бих го обвинил ако в дадена ситуация не успея да направя желаната от мен снимка. Но да пристъпим към отделните аспекти на ревюто.

Z6 e Никон във всяко едно отношение.

 

В момента, в който го взех, почувствах, че в ръцете си държа нещо абсолютно познато. Менюта, спусък, контроли – всичко беше там, където очаква. Дотолкова се куплирах с тялото, че съвсем забравих, че разполагам с тъч скрийн. И тъй като ползвам интензивно D750 и D7200, забравих, че за местенето на автофокусните точки си има специален джойстик. Вместо това използвах D-пада. Разбира се имаше и някои несъотвествия – бутонът на менюто е достъпно с дясната ръка. Липсва и специализирания бутон за автофокуса отляво на обектива. За тази цел се ползва един от функционалните бутони. Разбира се може да се влезе направо през тъч скрийна, но първо аз бях съвсем забравил за него и второ –

обичам да сменям режимите докато фотоапаратът ми е на окото.

За пробите към тялото получих адаптор и Z обектив 35мм/1.8. Самият обектив в сравнение с обикновенната 35-ца е по-дълъг и поставен върху

Z6 създава усещането за много добра ергономия

и стабилност. С FTZ адаптора отстрани комбинацията с G обектив изглежда леко смешновата, но в ръка е изключително удобна – дотолкова, че да забравиш, че не снимаш с ДСЛР.

Интерфейсът на автофокусната система на зетката е доста по-различен от този, на който съм свикнал и който имам на ДСЛР-ите. От една страна има повече опции, а от друга –

липсва адекватна аналогия на „бижуто“ 3D тракинг.

Z6 разполага с т. нар. събджект тракинг, което в дадената ситуация – снимки на скейтбордисти се оказа неизползваемо като вариант. Просто защото, за да активираш тракинга, първо трябва да избереш „събджекта“, а след това да натиснеш ОК бутона. През това време

охлювът вече се е скрил в храстите.

Още в момента, в който го взех, настроих фотоапарата по моите предпочитания – 12 бита компресиран РОУ и динамичен следящ автофокус. Зададох му ауто-исо, минимална скорост 1/250 и режим приоритет на бленда, който в последствие смених на ръчен (с ауто исо) и намерение през цялото време да ползвам компенсация – аналогично на начина ми на снимане с D750 и D7200. Въпросът вече беше

ще се справи ли зетката с бързодвижещите

се по рампата скейтбордисти буквално в контражур, тъй като по-голямото количество светлина идваше от насрещните прозорци, а отгоре луминисцентните лампи по-скоро блещукаха, отколкото да осветяват.

Хале 3 е прекрасно място с невероятна атмосфера,

но за снимки осветлението е меко казано трагично. Още с първите снимки за съжаление осъзнах, че 35 мм не е моят обектив в тази ситуация. Затова скоропостижно го прибрах в чантата.

Първоначално идеята ми беше да задам на
ринга му да сменя компенсацията на експозицията,

но просто нямаше време да пробвам тази опция. Предвид обсоятелствата и атмосферата и обективит, с които разполагах използвах 20 мм/1,8, 50 мм/1,8 и 70-200/2,8, поставени на зетката чрез адаптора.


През цялото време на снимането не забелязах някаква кой знае каква съществена разлика в автофокуса в сравнение с D750.

Нямаше хънтене, губене или отказ.

Естествено имаше много брак, но при снимки в толкова динамична обстановка и такова осветление няма как да очакваш винаги снимката да е перфектна. А и при динамичния автофокус (който кореспондира горе-долу с 9-точков следящ фокус на д750) понякога се случва


фокусът да е по крайните точки, т. е. извън това което следиш.
В един момент дори забравих, че не снимам с д750 и се концентрирах изцяло върху снимките,

нещо, което е изключително трудно,
когато си с напълно нов и непознат фотоапарат.

Електронният визьор… След като си ползвал само оптичен визьор усещането в началото е малко странно, все едно губиш леко връзката с действителността. Реално лаг не усетих. Това което виждах през EVF беше това, което се случва и снимах това което виждах, а не момента след това. Въпреки всичко не мога да си изкривя душата и да кажа, че виждаш снимката още преди да си я направил.

Визьорът стои някак си винаги светъл,

независимо колко е слабо осветлението, или с една дума – подвежда, когато не си свикнал разбира се. Затова тук е налице особеност, с която трябва да се внимава В един момент, когато например имаме прегоряло лице и задаваме отрицателна компенсация, за да постигне ефекта, който искаме, може да се окаже, че е недоекспонирана. В същото време във визьора изглежда съвсем нормална. Лошото е, че нямах възможност да тествам как ще е ситуацията при нормално осветление или навън. Като цяло

самият визьор не дразни окото и не го напряга.

И разбира се няма как да допуснеш някаква фрапираща грешка в експозицията, защото или ще виждаш прекалено прегоряло или твърде тъмно –

нещо, което при ДСЛР-а няма как да забележиш.

Динамичният обхват на и възможностите на сензора са впечатляващи. Още веднага, докато си правих първоначалните настройки зададох максималната ми чувствителност да е 16000. За сравнение тази настройка при D750 ми е 10000 и в много редки случаи слагам 12800. При D7200 прагът ми е още по-нисък – 8000.

Накратко – зетката яде исото като трохи. ИСО 16000 е напълно използваема
чувствителност

 

без кой зане какъв компромис в качеството, когато става за репортажна фотография, в частност снимането на сватби. Ако знаех това, щях да го „натисна“ още, с цел експеримент най-вече. Така че тук, в спрямо D750, Z6 получава точка. Исото определено е най-малкото равно или по-добро от това на почти 5-годишния „ветеран“. При работа в лайтрум при „push“ 3-4 стопа изображението си остава съвсем прилично, като най-голямо впечатление ми направи

запазване на динамиката в светлите участъци.

 

Това е нещо, което определено го усетих като по-добро в сравнение с файловете от D750.
Организаторите от

Фотосинтезис бяха осигурили и 105 мм/1,4.

 

Това стълко е наиситна впечатляващо и като големина и като картинка и като острота. Поставен на Z6 и на D750 фокусира сравнително бавно, дотолкова, че да не може да догони в режим на следящ фокус бързо движещите се по рампата скейтбордисти. На D500, отново осигурен от Фотосинтезис, нещата стоят по съвсем друг начин. На 1,4 в режим на 3D тракинг

автофокусът буквално ковеше мигновено,

 

което най-вече се дължи на превъзходната 153-точкова автофокусна система, разположена по целия кадър. За съжаление нямах възможност да сложа обектива на D850, защото домакините вече започнаха да ни напомнят да се ориентирам към приключване.


И само нещо, което искам да вмъкна, преди да приключа – по някое време по време на тестовете се сетих за т. нар. безшумна фотография и реших да я тествам. Оказа се, че точно Хале 3 с неблагоприятното осветление е перфектното място, на което

недостатъците на електронния затвор.

Всичките снимки, които се получиха по време на експеримента страдат от тежък бандинг. Такъв, който по време на снимките с механичния затвор не се забелязват. Естествено този недостатък, както е известно,

е присъщ на всички безогледалки,

 а не само на зетките.

Батерията – съвсем забравих да споделя нещо и за нея

За двата часа прекарани със Z6 направих около 600 кадъра, като батерията все още не се беше изтощиа. По някое време реших да видя какво е състоянието й. Съжалявам, че не снимах показанията, но по памет бяха нещо от сорта – брой направени кадри – 450, оставащи проценти – 60. Изводите колко ще издържи една батерия всеки може сам да направи за себе си.

Ами това е общо взето първото ми впечатление от новата безогледална система на Никон. Дали ще се разделя с ДСЛР-те и ще премина към мирърлеси – това е въпрос, който тепърва ще ме гложди. И все пак, генералният ми извод е, че

фотоапаратът е просто един инструмент в ръцете на фотографа.

Ако не знаеш как да го използваш и не познаваш възможностите му си остава просто купчина електроника.
Тук може да изтеглите конвертираните от РОУ снимки и да ги разгледате в оригинална резолюция. Авторските права са запазени!